УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА  БОЛНИЦА      ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “ЦАРИЦА ЙОАННА – ИСУЛ” ЕАД СОФИЯ

СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ

Утвърждавам:
Изпълнителен Директор

ПРОТОКОЛ-АЛГОРИТЪМ
между КАИЛ, УНГ клиника и Спешно отделение за поведение при пациенти с дихателна недостатъчност от инспираторен тип 

Дихателна недостатъчност от инспираторен тип настъпва при тежка алергична реакция, остри и хронични изострени заболявания на хипофаринкса и ларинкса, туморни заболявания на хипофаринкса, ларинкса и щитовидна жлеза, неврологични заболявания – двустранна рекуренсова парализа и др., метаболитни заболявания, вродени аномалии на ларинкса, трахеомалация при деца от 0 – 3 годишна възраст, чужди тела в интроитус езофаги и ларинкса и травми в областта на шията.

Като най-честа етиологична причина за дихателна недостатъчност от инспираторен тип се явяват алергични реакции – ухапвания от насекоми, лекарствено – индуцираните алергични реакции, хередитарния ангионевротичен едем и острите възпалителни заболявания в областта на фаринкса, ларинкса и прилежащите меки тъкани на шията.

Дихателна недостатъчност от инспираторен тип може да се прояви за минути или за часове и е съпроводена от:

• кожни и лигавични прояви – пруритус, уртикария, мултиформен еритем, едем на лигавицата на хипофаринкса и ларинкса, цианоза- периорална, върха на носа и върха на пръстите.
• респираторни прояви – диспнея І-ва, ІІ-ра и 3-та степен, стридор, тираж, тахипнея в първи и втори стадий и брадипнея в трети стадий, спазъм на дихателните пътища при чуждо тяло в ларинкса до респираторен арест;
• гастроинтестинални прояви – при някои от пациентите силно затруднено до невъзможно невъзможно приемане на храна и течности;
• сърдечно-съдови прояви – тахикардия в първи и втори стадий хипотензия в трети стадий, сърдечен арест.

Поведение в Спешно отделение

1. Регистрация и определяне на триажна категория
2. Преглед от дежурния екип лекари в Спешно отделение
3. Начална бърза преценка

• Кратък преглед (3 – 5 секунди) — съзнание, спонтанни движения, говор, дишане, звуци, цвят на кожата
• Определяне на първоначалното състояние – стабилен, нестабилен, терминален, кадавър
• Анамнеза (AMPLE, ПОМПА) – спешен доболничен екип, близки или свидетели на инцидента.

ПОМПА:

• Последно хранене,
• Обстоятелства около инцидента,
• Медикаментозна терапия,
• Придружаващи заболявания,
• Алергии

Анамнезата обикновено ни насочва към причината за дихателната недостатъчност от инспираторен тип.

4. Първоначален преглед, преценка и ресусцитация.

• А(Airway) Поддържане на свободно проходими дихателни пътища

            Поддържането на свободно проходими дихателни пътища при дихателна недостатъчност от инспираторен тип е основен приоритет. Често осигуряването на свободно проходими дихателни пътища налага ендотрахеална интубация, коникотомия или трахеотомия при прогресираща дихателна недостатъчност от инспираторен тип. Незабавна консултация с дежурен анестезиолг – реаниматор и дежурен УНГ!

• В(Breathing) Преценка и поддържане на дихателната функция
• поставяне на пулсоксиметър
• кислородотерапия
• фарингоскопия, индиректна ларингоскопия, фиброларингоскопия
• С(Circulation) Оценка и поддържане на циркулацията
• пулс и АН
• ЕКГ, монитор
• два периферни венозни пътя осигуряващи интравенозен достъп за вливания  на кристалоидни разтвори в доза 10-20 ml/kg

5. Специфична терапия:

А) Адреналин

– подкожно на предмишницата или на бедрото — 0.3mg до 0.5 mg(0.3 – 0.5 m1) разтвор 1:1000 (1 mg/ml);

– педиатрична доза 0.01 m1/кg;

• повторна доза след 15 минути
• при респираторен арест

– интравенозен болус 0.1 mg, разтвор 1:100000 — 0.1 ml разтвор 1:1000 разреден до 10 ml физиологичен разтвор за 5 до 10 минути;

– интубационна тръба — 1 до 3 mg в 20 ml физиологичен разтвор

• при липса на отговор (продължаваща хипотензия) — повторна апликация на адреналин на постоянна перфузия — разтвор 1:10000 1 до 4 мгр/мин;

-педиатрична доза 0.1 мгр/кг/мин;

Приготвяне на разтвора – 0.2 mg в 50 ml 5% глюкоза = 4мкг/ml или 2 mg в 500 ml 5 % глюкоза = 4мкг/ml

Б) β – агонисти

– Албутерол (Вентолин) – 2 впръсквания

В) Кордикостероид

– Метилпреднизолон – 1 до 2 mg/kg интравенозно

Г) При пациенти, приемащи β – блокери: Глюкагон – 1 до 2 mg интрамускулно или субкутанно

6. Мониториране и периодично отчитане на жизнено важни показатели (АН, пулс, сатурация, дихателна честота).
7. При прогресираща дихателна недостатъчност от инспираторен тип независимо от приложените реанимационни мероприятия пристъпване според заболяването на пациента, придружаващите заболявания и тежестта на състоянието към ендотрахеална интубация, коникотомия или трахеотомия след попълнено от пациента или близките му информирано съгласие.
8. Вземане на кръв за ПКК, биохимия и хемостазиологичен статус, кръвна група, поставяне на ПУК.
9. Оформяне на документацията във връзка с хоспитализацията на пациента в УНГ клиника или КАИЛ, а при деца с дихателна недостатъчност превеждане в специализирано детско заведение с възможности за детска реанимация с реанимационна кола на СНМП след попълнена декларация за информирано съгласие за извършване на транспорт на спешен пациент (пo образец).

Съгласувано с:

/Началник Клиника по УНГ болести/

Съгласувано с:

/Началник Клиника по анестезиология и интензивно лечение/

/Началник Спешно отделение/